Най-зловещите места .... 2 част

   Макар и с малко закъснение, както ви обещах идва и втора част.

Лудницата Бибери

Лудницата в Бибери е пример за лошото отношение с пациентите. Тя е открита през 1907г. и до 1960г. в нея има над 7000 пациента. Поради жестоките условия и отношение към пациентите, лудницата е затворена и изоставена през 1990г. Най-накрая през 2006г. е съборена, въпреки опасността от разнасяне на азбест.
Ужасяващото в случая не била самата лудница, а отношението към пациентите. По коридорите било пълно с човешки изпражнения, където пациентите често спели. От персоналът били груби и често измъчвали пациентите. Един от психично болните убил и разчленил жена. Тялото й било разпръснато из цялата сграда, а друг пациент си играел със зъбите й. Дори малко преди лудницата да бъде затворена, двама пациенти били освободени и два дни по-късно били открити мъртви в реката.

Замъкът Лийп

Този ирландски замък може би е най-известното място в списъка и в него се е разиграла ужасна сцена. Въпреки, че е построен от О’Банън в края на 15-ти век, замъкът е превзет от управляващите О’Каръл, на които служели О’Банън. След смъртта на Мулруни О’Карол се зародило жестоко съперничество между двамата братя. Един от тях, който бил свещеник, е убит в собствения си параклис пред очите на семейството си от другия. Сега този параклис е известен като Кървавия параклис, по очевидни причини. Много хора са били държани като затворници и екзекутирани в замъка.
Според легендите много призраци обитават замъка, включително и звяр, наречен Елементал. Той се познавал по миризмата на изгнила плът и сяра. При обновяване на замъка, работници открили тъмница, която имала само една решетка. През нея затворниците били хвърляни и оставяни да умрат. От тъмницата били извадени три колички с човешки останки, а на пода й имало шипове, на които се нанизвали нещастниците.

Пътят Сянката на смъртта

Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи зловещото име Сянката на смъртта. Историята на името му е изгубена, но не и теориите за него. Някои казват, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които минават по него. Според други пък името му идва от ужасното отмъщение на местните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като предупреждение за останалите. Друга легенда говори за три убийства през 20-те и 30-те години. Крадец убил жена с гаечен ключ, жена убила съпруга си и заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил застрелян и заровен в калта.Трети смятат, че е поради много фатални пътни инциденти. Най-вероятно обаче, причината е в комарите, разнасящи малария, които тероризират местните всяка година и отдалечеността на мястото.
Като оставим на страна името, има и други причини да избягвате пътя. На юг от него се намира безименно езеро, което някои наричат Призрачното езеро. Над него небето било необичайно светло, независимо по кое време на нощта сте там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из района.
Един ден през 90-те години, преминаващи хора открили стотици полароидни снимки разпръснати из гората около пътя. На повечето от снимките се виждал телевизор, на който се сменяли каналите, на други пък имало жени, размазани и трудни за разпознаване, които лежали на някакъв метален обект. Местната полиция започнала разследване, но случаят скоро бил забравен.

Музеят на геноцида Тул Сленг

Добре дошли в Пном Пен, Камбоджа, където се намира музеят на геноцида Тул Сленг. Тази гимназия през 1975г. е превърната в затвор, в който били измъчвани и убивани затворници. Повечето от тях били бивши войници и правителствени агенти от режима на Лон Нол.
Призраците на около 17 000 жертви от геноцида Тул Сленд продължават да бродят по коридорите и предизвикват странни случки. Повечето от жертвите били принудени да признаят за престъпления, които не са извършили. Сред убитите е имало също и много американци, французи, новозеландци, австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че са оцелели само 12 души.

Мините в Париж

Безкрайно дългите тунели под улиците на Париж не трябва да се бъркат с Катакомбите на Париж, които са известна подземна костница. Влизането в мините е незаконно и нарушителите отнасят големи глоби. В мините са копани минерали и сега са останали само тунелите. Те са порутени, неохраняеми и опасни.
Легендата гласи, че древни създания бродят в мините. Призраците се криели в безкрайната сянка и ако някой успеел да стигна достатъчно навътре и да оживее, можел да е озове в самия Ад. Тунелите се разпростират на 600км. под Париж и повечето от тях не са картографирани. В тях не само е лесно да се изгубиш, а дори няма начин да не се изгубиш. Много части от катакомбите са на стотици метри под земята, а някои коридори са наводнени или са толкова тесни, че трябва да се пълзи през тях. Тунелите са пълни с човешки кости, поради пълните парижки гробища.