Най-зловещите места .... 2 част

   Макар и с малко закъснение, както ви обещах идва и втора част.

Лудницата Бибери

Лудницата в Бибери е пример за лошото отношение с пациентите. Тя е открита през 1907г. и до 1960г. в нея има над 7000 пациента. Поради жестоките условия и отношение към пациентите, лудницата е затворена и изоставена през 1990г. Най-накрая през 2006г. е съборена, въпреки опасността от разнасяне на азбест.
Ужасяващото в случая не била самата лудница, а отношението към пациентите. По коридорите било пълно с човешки изпражнения, където пациентите често спели. От персоналът били груби и често измъчвали пациентите. Един от психично болните убил и разчленил жена. Тялото й било разпръснато из цялата сграда, а друг пациент си играел със зъбите й. Дори малко преди лудницата да бъде затворена, двама пациенти били освободени и два дни по-късно били открити мъртви в реката.

Замъкът Лийп

Този ирландски замък може би е най-известното място в списъка и в него се е разиграла ужасна сцена. Въпреки, че е построен от О’Банън в края на 15-ти век, замъкът е превзет от управляващите О’Каръл, на които служели О’Банън. След смъртта на Мулруни О’Карол се зародило жестоко съперничество между двамата братя. Един от тях, който бил свещеник, е убит в собствения си параклис пред очите на семейството си от другия. Сега този параклис е известен като Кървавия параклис, по очевидни причини. Много хора са били държани като затворници и екзекутирани в замъка.
Според легендите много призраци обитават замъка, включително и звяр, наречен Елементал. Той се познавал по миризмата на изгнила плът и сяра. При обновяване на замъка, работници открили тъмница, която имала само една решетка. През нея затворниците били хвърляни и оставяни да умрат. От тъмницата били извадени три колички с човешки останки, а на пода й имало шипове, на които се нанизвали нещастниците.

Пътят Сянката на смъртта

Този път в Ню Джърси криволичи в продължение на 10км. и носи зловещото име Сянката на смъртта. Историята на името му е изгубена, но не и теориите за него. Някои казват, че убийци бродят по пътя и ограбват и убиват хората, които минават по него. Според други пък името му идва от ужасното отмъщение на местните към крадците. Те оставили телата им да висят по дърветата като предупреждение за останалите. Друга легенда говори за три убийства през 20-те и 30-те години. Крадец убил жена с гаечен ключ, жена убила съпруга си и заровила главата и тялото му от двете страни на пътя и Бил Куминс, който бил застрелян и заровен в калта.Трети смятат, че е поради много фатални пътни инциденти. Най-вероятно обаче, причината е в комарите, разнасящи малария, които тероризират местните всяка година и отдалечеността на мястото.
Като оставим на страна името, има и други причини да избягвате пътя. На юг от него се намира безименно езеро, което някои наричат Призрачното езеро. Над него небето било необичайно светло, независимо по кое време на нощта сте там. Що се отнася до името, призраците на крадците от пътя бродят из района.
Един ден през 90-те години, преминаващи хора открили стотици полароидни снимки разпръснати из гората около пътя. На повечето от снимките се виждал телевизор, на който се сменяли каналите, на други пък имало жени, размазани и трудни за разпознаване, които лежали на някакъв метален обект. Местната полиция започнала разследване, но случаят скоро бил забравен.

Музеят на геноцида Тул Сленг

Добре дошли в Пном Пен, Камбоджа, където се намира музеят на геноцида Тул Сленг. Тази гимназия през 1975г. е превърната в затвор, в който били измъчвани и убивани затворници. Повечето от тях били бивши войници и правителствени агенти от режима на Лон Нол.
Призраците на около 17 000 жертви от геноцида Тул Сленд продължават да бродят по коридорите и предизвикват странни случки. Повечето от жертвите били принудени да признаят за престъпления, които не са извършили. Сред убитите е имало също и много американци, французи, новозеландци, австралийци, араби, индийци, пакистанци и виетнамци. Смята се, че са оцелели само 12 души.

Мините в Париж

Безкрайно дългите тунели под улиците на Париж не трябва да се бъркат с Катакомбите на Париж, които са известна подземна костница. Влизането в мините е незаконно и нарушителите отнасят големи глоби. В мините са копани минерали и сега са останали само тунелите. Те са порутени, неохраняеми и опасни.
Легендата гласи, че древни създания бродят в мините. Призраците се криели в безкрайната сянка и ако някой успеел да стигна достатъчно навътре и да оживее, можел да е озове в самия Ад. Тунелите се разпростират на 600км. под Париж и повечето от тях не са картографирани. В тях не само е лесно да се изгубиш, а дори няма начин да не се изгубиш. Много части от катакомбите са на стотици метри под земята, а някои коридори са наводнени или са толкова тесни, че трябва да се пълзи през тях. Тунелите са пълни с човешки кости, поради пълните парижки гробища.

    

Най-зловещите места .... 1 част

    Всички сме чували истории за духове, лично аз съм им голям почитател и всеки път когато по телевизията пуснат научно популярен филм за тях, аз и брат ми сме първите които сядат да гледат. И докато вчера гледах поредното клипче в Интернет се запитах кои са най-обитаваните от духове места. Според филмите това са замъци или сцени на убийство ... след кратко проучване намерих 10 интересни и зловещи места. Тук ще прочетете за първите 5, а останалите ще бъдат качени до утре вечер.

Къщата на Ридъл

Къщата на Ридъл в Палм Бийч, Флорида първоначално е била погребално бюро. Викторианската къща е разглобена и построена наново в парка Йестрийр Вилидж в Южна Флорида и през 20-те години на миналия век става собственост на Карл Ридъл.
Джозеф, един от бившите работници на Ридъл, се обесил на таванската стая в къщата. От тогава се говори, че той мразел хората и нападал всеки, който влезе в таванското помещение. Други места в къщата също са обитавани от духове и мебелите често сменяли местата си.

Хелтаун

Северната част на окръг Съмит в Охайо е известен с името Хелтаун – Адския град. През 70-те години правителството искало да изсели хората и да събори къщите, а земята да се превърне в национален парк. Тези планове така и не се осъществили, но започнали да се носят легенди.
Независимо дали са базирани на истина или са чиста измислица, легендите за Хелтаун са си страшнички. Ако карате по пътя Станфорд, ще стигнете до задънена улица, кръстена Краят на света. Според почитателите на историите за призраци, ако се задържите там прекалено дълго, ще видите какви ли не неща в гората. Легендата говори за сатанисти, избягал от лудницата пациент, огромна змия, мутанти и какво ли още не. Ако пък се отдалечите от пътя ще стигнете до гробището, където е пълно с призраци и движещи се дървета.

Гробището в Стал

Стал в Канзас е малко градче в Бъмфак, окръг Дъглас. На 16км. западно от Лоурънс и на 18км. източно от Топека, градчето се намира насред нищото. Населението на Стал е приблизително 20 души, но нека това не ви заблуждава. Мрака наднича от храстите и сенките.
В началото на 20-ти век две трагедии разтърсват малката общност. Това не е легенда, а факт. Фермер запалил полето си и след като огънят изгаснал открил обгореното тяло на сина си. При втория инцидент изчезнал младеж, който по-късно бил открит обесен на едно дърво. В книгата „Странните САЩ“ се казва следното:
„Има гробища из Америка, които не само са обитавани от духове, но навлизат и в кръга на дяволското. Това са места, толкова ужасяващи, че самият Дявол се появява там. Гробището в Стал е едно от тези места.“
Според легендите гробището в Стал е един от седемте входа за Ада. След събарянето на старата църква, много хора отиват нощем да зърнат зловещото място, което е строго охранявано от полицията, особено по Хелоуин и пролетното равноденствие. Гробището е обявено за не свято и дори се говори, че папа Йоан Павел Втори е отказал да премине със самолета си над източен Канзас, когато отива в Колорадо.

Хълмовете

Лудницата в Атина е прекръстена на Хълмовете, след като става собственост на щата Охайо. Там са били извършени стотици лоботомии и често като причина за състоянието на пациентите са били посочвани мастурбацията и епилепсията.
Атина в Охайо е под номер 13 в списъка с най-обитаваните от духове места в света. Известният престъпник Били Милигън е прекарал години в лудницата. Най-известната история обаче е за 54-годишна жена пациент, която избягала и липсвала 6 седмици. Открита е мъртва в неизползвана килия. Тя била съблякла дрехите си и ги сгънала и сложила внимателно на земята, където в последствие е умряла. Поради разлагането на тялото, на земята все още се вижда има петно на мястото, където е била. Призракът сега обитава изоставената килия.

Хъмбърстоун и Ла Нория

Тези две изоставени миньорски градчета в Чили наскоро бяха показани в епизод от „Истината“ по SyFy. Хъмбърстоун е открит през 1872г. като миньорски град, където бизнесът процъфтявал. След няколко кризи, включително и Голямата депресия, всичко започнало да пропада и в крайна сметка през 1960г. Хъмбърстоун и околните градчета били изоставени.
Според легендата мъртвите от гробището в Ла Нория се събуждали и през нощта и се разхождали наоколо. Градчетата са толкова зловещи, че жителите на близкия град Икуки отказват да ходят там. Независимо дали мъртвите оживяват през нощта, гробовете в действително са открити и в тях се виждат скелетите.

Суши арт

    След последната статия, посветена на азиатската храна следва и продължението и. От заглавието си личи, че става думи за суши. Не какво да е суши, а такова направено с много труд и въображение. Това изкуство е като всяко друго - точно като музиката, танците и дори изобразителното изкуство. За да владееш суши арт трябва да си сръчен и с богато въображение.
   

     Суши е традиционно японско ястие, представляващо малки хапки от филе сурова риба, обвита във варен ориз или специални водорасли. Съществуват различни видове суши: с тофу, с традиционни японски спагети "соба", с яйца и други.

Китайско а ?!

В България китайските ресторанти са изключително популярни, както и арабските дюнери, но аз искам да ви покажа малко по различен списък с най-екзотичните азиатски храни, някои от които може да ви шокират и да ви се сторят много необичайни, но са и здравословни за организма и се консумират от стотици милиони души.



Драконов плод (питая)



Произходът на този плод от семейство Кактуси, питая, е Централна и Южна Америка и е пренесен във Виетнам от френските колонизатори, а след това е разпространен из цяла Югоизточна Азия. Яде се след обелване на кората. Сърцевината на драконовия плод е бяла или червена с малки черни семки като кивито и на вкус е умерено сладък. Съдържа калций, желязо и витамин А.



Тестиси от петел



Деликатес на пазара в Тайван тестисите от петел се предлагат варени или задушени. Те са изключително богати на протеини и действат ката естествен заместител на виаграта.



Дуриан



Плодовете дуриан, разпространени в Югоизточна Азия, са големи (до 4 кг), бодливи и с много минерали и хранителни вещества. Основен недостатък обаче е изключително острата им миризма, определяна като "нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук", затова транспортирането им в обществен транспорт и предлагането в хотели на някои азиатски държави е забранено. Други го наричат цар на плодовете.



Балут



Азиатски деликатес, изключително ценен във Филипините. Балутът представлява варено птиче яйце с вече оформен плод. Филипинците дори си имат празник на който ядат само балут.



Тофу



Миризливото тофу е популярна китайска бърза храна, която представлява запържена смес зеленчуци, месо, соево мляко и билки, ферментирали дни или дори седмици, с последващо отцеждане и пресоване на блокчета. Комбинацията на горещата мазнина с престояла храна придава специфичен вкус и мириз на деликатеса, заради който се продава основно на нощните пазари, а не с магазини или ресторанти.



Нокти на феникс



Известните нотки на феникс всъщност да пържени кокоши крака, предлагани със сос, които в Азия се ценят заради желатиновия си вкус.



Пържени буболечки



Пържените буболечки и насекоми са фин деликатес в Тайланд и са изключително обогати на протеини, за това са и предпочитаха храна, повече за мезе, от колкото за основно.



Натто



Натто е традиционна японска закуска и представлява боб, ферментирал с бактерията Bacillus subtilis. Натто е богато на протеини и се сервира с ориз и произхожда от региона на Канто.



Супа Пилешко гнездо



Китайската супа Пилешко гнездо е изключително здравословна. Приготвена от специфично пилешко месо тя е полезна за кожата либидото и имунната система. Не намерих повече информация за нея ... ;с

    Бихте ли яли нещо от този списък ? Ако да какво .... или пък, може вече да сте опитвали. За нас може да е гадно, но милите азиатци си похапват подобни работи толкова често, колкото ние ядем супа топче .... :д
                                                                               Enjoy! =]]

Каубои и извънземни

   Всички са полудели по "Смърфовете 3D", но аз все още не съм го  гледала, въпреки че отзивите са само добри =). В четвъртък ходих да гледам "Каубои и извънземни". Заглавието не е обещаващо, но филма си заслужава, жалко че тук, във Велико Търново, го даваха само 1 седмица. Актьорския състав е добър, участват не безизвестните Харисън Форт и Даниел Креиг, изиграли Индиана Джоунс и Джеймс Бонд. Нежното допълнение на дуото е Номер 13 - Оливия Уайлд. С такъв състав няма как филма да не се хареса .... Сюжета е странен с всичко тези мъже на коне и летящи чинии, но филма е добре направен, за разлика от последната част на " Индиана Джоунс: и кристалният череп" в който извънземните бяха много в повече, тук те все едно са си на мястото.

    Бих препоръчала филма на любителите на фантастиката или на почитателите на някой от главните актьори ;)

От редактора .... :д

     Не знаех какво да е заглавието на статията, тъй като това е почете съобщение. За тези, които са любопитни коя съм аз,какво обичам и още интересни неща, си направих и личен блог. Който се интересува е добре дошъл в моя свят.  А ето го и входа =>  тук
    Надявам се да ви хареса =))

E-books

Вече не остана човек, който да не е чувал за електронните книги. Дори и баща ми, който знае само как да отвори един единствен сайт, е чувал за тях. На днешната младеж им е по-лесно да влязат в  google и да напишат името на книгата, която търсят от колкото да бият път до библиотеката, която по принцип се намира в сградата или двора на училището. Или най-лесния вариант - да изгледат филм направен по книгата. Там обаче нещата са малко по-различни, защото филмите не са заснети точно по книгата и доста неща се разминават. ... Да се върнем на темата. Децата днес са залепени за компютрите до такава степен, че родителите им не могат да ги отлепят от тях поне за минута та да прочетат някой ред от книжките за лятото. Но ето, че и тук чичко google се намеси и помогна, като създаде тези електронни книжчици. Разбира се станаха популярни много бързо и всеки пети вече има от така наречените booklet-и представляващи устройства за четене на книги. Освен, че е много популярно четенето на тези книги е и не много полезно за очите, но това не интересува младите хора днес. И все пак вие какво мислите за електронните книги и мислите ли, че някой ден те ще заместят хартиените издания.
    Моето мнение по тези въпроси е сходен с мнението на хората които попитах. Когато отвориш книга, чувството е някак магично, все едно ще откриеш строго пазена тайна, нищо общо с писането в  google, нали. Признавам, че съм чела книги от компютъра, но определено предпочитам хартиените издания, макар, че са по-дебели и по-тежки от един booklet. А и къде ще заминат библиотеките ако всичко се компютаризира? Аз не искам това да стане и все още си купувам по някоя книга от книжарницата, когато имам време да чета, а и когато намеря подходящата.
    И в завършек, колкото и да сме напреднали с технологиите, нека все пак не забравяме за книгите и колко неща сме научили от тях ... а и колко още можем да научим!
                                                                                        =]]

Роботите и ние ?

    Тази статия е вдъхновена от брой 8-ми 2011 на National Geographic България.Тези, които са го чели най вероятно са прочели и тази статия. Лично мен ме впечатли колко навътре в технологиите сме и колко много сме постигнали в областта на роботиката. На сайта на списанието за България http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=277 е публикувана малко информация по темата, но за любопитните, списанието още се продава.
    Статията е озаглавена "Роботите и ние?" , а въпросителната накрая предполага въпрос. Ще ни завладеят ли роботите някой ден? И ако да кога ? Това са някой от темите засегнати в статията, където освен въпроси се намират и някой отговори. Вие как мислите, ще ни завладеят ли роботите?
    Преди 2 седмици по National Geographic Chanel даваха предаване за роботите и за това, че вече е създаден такъв, който сам се възпроизвежда, ако му се дадат части. За в бъдеще обаче се планира да се създадат роботи, които сами да си набавят или изработят нужните части. Учените обаче, не са убедени дали това е добра идея, защото ако могат само да се поправят и възпроизвеждат човешкия фактор става излишен.
    Какво е вашето мнение по въпроса ?

Изгубения свят

 Днес съм ви избрала нещо колкото невероятно, толкова и истинско. Тези места са като излезли от книгите, но са съвсем реални. Дано ви хареса =))

Артър Конан Дойл в книгата си “Изгубеният свят”, населва Тепуи (както индианците нарича платата) Рорайма с динозаври, странни растения и животни. За наличието на това място автора е научил от докладите на британски изследователи Едуарт  Тума и Гари Пъркинс. През 1884 г. те станали първите европейци изкачили платото Рорайма.

В Южна Америка, на границата между Бразилия, Венецуела и Гвиана, има няколко десетки планиски върха наричани Рорайма Тепуи. На езика на индианците “Тепуи” означава “дом на боговете”.  Тези върхове, с вертикални склонове и плоски върхове са някои от най-старите в света. Представлява останки от отдавна унищожено на плато , те са съставени от изключително твърд пясъчник. Тези труднодостъпни, отдалечени едни от други скали , изкачат като от нищото над околната повърхност, образувайки странни, неземни форми. Най-високата Тепуи се намира във Венецуела – планината Рорайма (2810 m), която също се нарича “Голямата синьо-зелена планина”.  На върха и има площадка от около 30 квадратни километра.

 

 

Последвалите експедиции и съвременни посетители на открили никакви фосили от динозаври или други следи от праисторически живот на платото на Тепуи, но откриват един невероятен свят на планински кристали, невероятни клисури, пясъчни плажове, загадъчни мъгли, каменни образувания и зрелищни водопади.

Коренното население нарича Рорайма "Майката на всички реки" и това не е случайно - платото дава начало на реки, рекички и ручейчета, които се вливат в най-големите водни артерии на тази част от света - Ориноко, Есекибо и Амазонка.

Извънземен пеизаж. Лунен, марсиански. Ние често използваме тези епитети, за описване на едни или други места. Обичайно това е синоним на безжизненост, на пустиня. Но странно защо като гледаме повърхността на платото Рорайма или Изгубеният свят, на границата на Венецуела, Гвиана и Бразилия, можно уверено да кажем пак тези думи , но с нов смисъл - неземен, чужд, от друга планета.

Чувството че сте попаднали на друга планета не може да ви напусне : постоянна мъгла, черни скали с фантастични форми, широколистни растения с цветни ивици по стеблата, пропадаща под земята вода, малки черни жаби.Изгубен свят. Свят в който е лесно да се изгубиш. Защото е свят на който, ние хората не принадлежим.

Достигането до платото не е чак толкова сложно колкото изглежда, не е нужна специална техника, както за останалите Тепуи. Но все пак трябва да сте готови за дълго ходене и да имате поне минимална физическа подготовка. Ако все пак сте решили да посетите "Изгубеният свят", то бъдете готови за висока влажност, огромни комари и студени нощи. Стените на Рорайма са заобиколени от тропически гори, които в миналото били още по-гъсти и обширни. Но през 1952 избухва страховит горски пожар, който буквално "облизвал" склоновете на планината, унищожавайки нейното зелено покритие. Накои от местните старейшини още помнят как е изглеждало всичко преди пожара и сочат корените на овъглени дървета.

       Показах ви едно невероятно и сякаш неземно земно кътче. Гледайки го се потопете в атмосферата на Южна Америка.    =))

Анкетка ?

Нов месец, нова анкета. Като любител на животните съм любопитна вие какво животинче гледате у дома, или може би са няколко животинки. Дали имате котенце, кученце или нещо по-нестандартно като тарантула или гекон? Не съм егоист затова ще ви кажа какви са моите домашни любимци.

Фил - 13 годишна черна котка

Джей - 3 месечна българска овчарка

    Изберете отговорите за вас и споделете с мен =]]

High speed photography

Като фотограф-любител не мога да скрия удивлението си от високоскоростните фотографии. Всеки път, когато видя снимка, заснета с такава камера си мечтая някой ден и аз да имам досег с подобна апаратура. Благодарение на тези камери ние разбираме толкова повече за предметите и най вече за тяхното държание в различни ситуации. Най-разпространените и познати подобни снимки са на пукащи се балони, но сега ще ви покажа много повече от това. ...